Институции и участници на капиталовия пазар

“Българска фондова борса – София” АД организира и поддържа система за търговия с финансови инструменти, разработва и развива допълнителни продукти и услуги за инвеститорите. Тя е организатор на единствения в страната регулиран пазар на финансови инструменти. Най-общо, регулиран пазар е този, който е управляван от лицензиран пазарен оператор, какъвто е фондовата борса, има одобрена от регулатора система за търговия и система за приключване на сделките, както и прилага ясно определени критерии за допускане и търговия с финансови инструменти.
Основната мисия на фондовата борса е:
  • Да съдейства за създаването и развитието на организиран капиталов пазар;
  • Да осигури на участниците в сделките равен достъп до пазарната информация и еднакви условия за участие в търговията с финансови инструменти.
Системата за търговия на БФБ-София e Xetra®. Борсата има разработена системата за електронно подаване на поръчки чрез интернет (COBOS) за улесняване подаването на поръчки за покупко-продажба на финансови инструменти от инвеститорите.

Централният депозитар представлява национална система за съхранение и управление на финансовите инструменти/ценните книжа. Основните дейности на Централен депозитар обхващат:
  • Регистриране на безналичните ценни книжа;
  • Поддържане на акционерни регистри на търгуваните дружества;
  • Поддържане на регистър на сделките с ценни книжа;
  • Обездвижване на налични ценни книжа, които са обект на публична търговия.
Една от най-важните функции на Централен депозитар е поддържането на електронен регистър на безналичните ценни книжа, т.е. книгите на акционерите и облигационерите на всички публично търгувани компании и емисии финансови инструменти.
Друга съществена функция е обслужването на всички борсови сделки при гарантирано спазване на принципа “доставка срещу плащане”, т.е. извършване на сетълмент. Централен депозитар поддържа и регистър за особени залози върху безналичните ценни книжа, където се записват всички обезпечения по заеми, учредени върху безналични ценни книжа.
Централен депозитар работи директно само със своите членове – инвестиционни посредници, управляващи дружества, банки. Индивидуалните клиенти имат достъп до депозитара чрез тези посредници.

Фондът за компенсиране на инвеститорите осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционните посредници в случаите, когато инвестиционният посредник не е в състояние да изпълни задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с неговото финансово състояние. Фондът може да изплати компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв. Фондът компенсира единствено т.нар. непрофесионални инвеститори. Ресурсите на фонда се формират от вноски на инвестиционните посредници.

Инвестиционният посредник е дружество за извършване на:
  • Сделки с ценни книжа за собствена или чужда сметка;
  • Поемане на емисии от ценни книжа;
  • Управление на индивидуални портфейли от ценни книжа;
  • Доверително управление;
  • Извършване на инвестиционни консултации.
Инвестиционните посредници получават от КФН лиценз за извършване на тази дейност и спазват определени капиталови, административни и функционални законови изисквания. Банките също имат право да извъшват дейност като инвестиционни посредници.
За да участват на пазара на финансови инструменти, инвеститорите трябва да ползват инвестиционен посредник, защото само посредниците имат право да оперират чрез системите на борсата и депозитара.  За своите услуги инвестиционните посредници получават съответните такси и комисионни. Списък на лицензираните инвестиционни посредници може да откриете в сайта на КФН.
Препоръчително е да се запознаете и с кампанията "Разпознай лицензирания инвестиционен посредник"

Брокерите на финансови инструменти са лица, които непосредствено извършват сделки с финансови инструменти. Те са служители в инвестиционни посредници.
Инвестиционните консултанти работят за инвестиционни посредници или управляващи дужества и имат право да дават съвети, в какви инструменти и как да се инвестира на капиталовия пазар.
Брокерите и инвестиционни консултанти имат разрешение от КФН да упражняват тази дейност, получено след полагане на съответния изпит.

Под емитент се разбира дружество, което издава финансови инструменти, предмет на публично предлагане. Съгласно законовите разпоредби, предлагането на финансови инструменти на повече от 100 лица се счита за публично. В този случай се изисква емитентът да има одобрен от КФН проспект за публично предлагане на съответните финансови инструменти. Проспектът съдържа детайлна информация за дружеството–емитент, за емисията финансови инструменти, за възможните рискове за инвеститора и др.

Публично дружество е акционерно дружество, което е издало акции при условията на първично публично предлагане. Негови акции се търгуват на регулиран пазар (борсата). Веднъж допуснати до търговия, те се превръщат в алтернатива за влагане на свободните средства на инвеститорите. Обстоятелството, че акциите на дадено дружество се търгуват на борсата не означава, че по всяко време обект на търговия е целият му капитал.
Обикновено основният пакет от акции, собственост на един или няколко акционери, не се търгува активно от собствениците му, а се използва за поддържане на мажоритарния им дял, чрез който контролират дейността на дружеството. Този основен пакет рядко е обект на търговия на борсата, макар да съществува потенциална възможност да бъде предложен от мажоритарните акционери за продажба на пазарна цена (например в случаите, когато мажоритарният собственик реши да излезе от бизнеса).
В масовия случай, обект на търговия са по-малки пакети от акции, обикновено притежавани от миноритарните акционери. Именно този обем от акции (free-float) е в основата на борсовата търговия на публичните дружества. Наличието на достатъчен по обем free-float е основната предпоставка за активна търговия с акциите на дружеството и реализирането на ползите от публичността.

Управляващото дружество е акционерно дружество, което е получило лиценз от КФН да управлява колективни инвестиционни схеми.
Към управляващите дружества има установени специални изисквания за вътрешна организация, сключване на договор с инвестиционен консултант и отчетност в дейността.

Съгласно българското законодателство КИС е предприятие, организирано като:
  • инвестиционно дружество (ИД, което е акционерно дружество);
  • фонд от договорен тип, договорен фонд (не е самостоятелно юридическо лице, а обособено имущество, организирано и управлявано от управляващо дружество);
  • дялов тръст (тръст – няма аналог в българското законодателство).
В България КИС са инвестиционните дружества от отворен тип и договорните фондове.  КИС инвестират във финансови инструменти - парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции или дялове и действат на принципа на разпределение на риска. По искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, КИС изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му.
Договорните фондове не емитират акции, а дялове, които са финансови инструменти. Дялът представлява малка част от портфейла от ценни книжа на фонда. Дяловете могат да се купуват и продават „на гише” при управляващото дружество по определената емисионна стойност, съответно по цена на обратно изкупуване.

Индивидуалните инвеститори могат да бъдат физически и юридически лица. Характерното за тях е, че те използват собствения си опит и знания, за да инвестират свободните си средства. Индивидуални инвеститори, които притежават необходимите познания, квалификация и опит да търгуват с финансови инструменти се наричат “професионални” инвеститори. И обратно, такива инвеститори, които не притежават необходимите познания, квалификация и опит да търгуват със с финансови инструменти се наричат “непрофесионални” инвеститори.
Институционалните инвеститори са дружества, които инвестират средства на капиталовия пазар като част от основната си дейност.
Те управляват големи по размери фондове от средства и са сред най-активните инвеститори на капиталовите пазари. Основни представители са банките (които, освен инвеститори, са често и емитенти на финансови инструменти), пенсионно-осигурителните дружества, застрахователните компании, управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми и др. Като общо правило институционалните инвеститори са стратегически инвеститори и имат по-дълъг инвестиционен хоризонт от индивидуалните инвеститори.